Понякога си мисля, че най-доброто от България е извън нея. Което включва и мен предполагам. Не, не че е лесно да правиш нещото, което ама наистина, наистина искаш да правиш където и да е по света, особено на място където не си израсъл, което ти е чуждо, присадено. Като нова коса, с която свикваш, но винаги си с ясното съзнание че под нея си един плешив човек, създаден да е плешив, бил си си плешив дори преди да ти окапе косата и ще бъде плешив завинаги, дори и koгато се покриеш с перука.
Не е лесно, естествено. Но поне е възможно. И понякога живота те млати през ръцете, по главата, в лицето и задника с големия кол, отново и отново... Можеш да го оставиш да те млати, дори да ти стане приятно. Да си въобразиш, че перуката ти отива, въпреки че си само жалка карикатура на това което можеше да бъдеш, било то и без коса. Далеч по-важно е обаче, m.E., винаги независимо дали временно си се покрил с нечия чужда коса, да не забравяш, че си плешив. Да бъдеш този който си, дори и да не си точно такъв на пръв поглед, че и на втори, че и след продължително взиране да се вижда само една смешна евтина коса.
Това което всъщност исках да постна, преди да съм скъсала съвсем мисловната нишка на многобройните си читатели (но все пак важното е, че аз не съм се загубила, нали?!?!, и мисълта ми също. Тоест дори и да не изглежда да съм плешива аз знам че съм, в духа на предишната метафора). Та:
две групи от Köln, NRW, DE, които са почти изцяло български формации на хора ораснали, оформили се сприятелили се доживот още в БГ и знаещи се мн добре кой какъв е плешив, дори и когато се налага за пред света да си слага перуката на сервитьорството или охраната на паркиги. Две групи които ми взеха акъла, особено втората (Tusivo Grey), която е по-неизвестната (ако въобще може да се говори за "по-по-най" в случая), но мн въздестваща, мн горчива, мн естествена, и които слушам мн напоследък. Дори и когато не ги слушам наистина понеже съм на работа с перуката на главата, те продължават да си пеят в мен...мн яко, почти сексуално усещане. То в това да знаеш кой си винаги има нещо първично, сексуално предполагам....както Новак казваше "Човек умира с ръка на генеталиите, понеже иска за последно да е себе си, за последно да се почувства жив".
Та (втори дубъл):
Jude the Obscure
Tusivo Grey
Мн ви се кефя, че правите това, което правите.