Jaqueline was 17, working on a desk...

Всъщност не се казва Жаклин. Името й е Клементина. Напмня ми вяло и на онзи разказ на Елин Пелин или Йовков, Ангелинка, и то не само по име.
Косата й е мека, нежна и златна. Подстригана е модно, подредена е изящно, сресана и парфюмирана. Кожата й е гладка и притежава рекламен седефен отблясък и онази изпръхналост, присъща на лицата покрити с прекалено много пудра върху дебел слой фон-дьо-тен. Бузите червенеят от руж.
Англеинка, тоест Келментина, се усмихва. О'чудо, зъбите й не са прекалено видимо избелени. Затова пък са идеално правилни, което издава или изключително качествени гени или загрижени родители плащащи за скоби години наред. Очите й осават стоманеоно сини. Усмивката се отразява в тях с презрително достойнство.
"Oh, you know, people ask me all the time if I'm american or "Have you lived in America", because I have like this american accent", обяснява Клементина небрежно докато прибира сребърна писалка в чантето си от Luise Vittone.
Не, Клементинннн е франзузойка. И няма нищо по-нефренско от американския й акцент.
Клементиннн е уникална и изключителна в това отношение, както и във всяко друго и въпреки това или може би именно затова е абсолютно клише.

На 21 е завършила бакалавър International Relations от Institut d´ Etudes Politiques Paris, и е наполовина готова с магистратурата си. Правила е студентски обмени в Испаниа, Швеция и Германия. Говори и трите езика, плюс естествено американския английси и родния френски, а гаджето й е финландец, а който се е запознала на обмена в Швеция. Представям си го восъчно красив, с модерна прическа и приятен глас. Баща му притежава половината Nоkia, Connecting people, а младия Мика го очаква блестяща кариера във Финдланската администрация. Догодина Клементинннн ще се премести в апартамента му в центъра на Хелзинки, а когато точно след 3 години и половина се венчаят през септември на Монмартр (Париж е толкова по-подходящ за свтаби от Хелзинки), тя ще носи годежния пръстен на баба му. Ще се купят къща на няколко пресечки от фамилното владение в аристократичния Сен Жермен на Хелзинки, не го знам как се казва трябва да видя в Google, но често ще отскачат за уикендите до апартамента в Латинския квартал в Париж, където Клементинннн е прекарала студентските години. Там ще се любят страсно до зори и ще се хранят само от кроасани и мерло, като във филм на Роман Полански, само че без да си омръзват, както става във филмите на преверзния/гениален режисьор. Всъщност може и къщата даже да е купена и в Wiki да има точния адрес.
Шегувам се естествено, тези неща ги пише в Wiki само за royalties. А във Франциа от някой век насам няма такива. Ако имаше Клементиннн щеше да е от тях, обаче, бас държа, сигурна съм.

Понеже Клементинн е така очаровтено перфектна, че в нея няма и грам истина, нито капка реалност, нищо с което да се свържа. Делят ни галактики, вселени, материални светове и около 15 години порастване. Някога исках да съм точно като нея. Куклата Барби, която с толкова рев измолих от нашите за деветия ми рожден ден.