Летен Дневник

Ден Първи.

Той е навсякъде.
Зад всяка мазна колона е скрил мъчителна целувка. Витае по ъглите на всяка малка уличка в центъра. Говора му е по усните на всеки софиянец, дори контрастът с мекия говор на провинциалистите ми напомня за него. Всяка провесена през прозореца на кола ръка, всяка разкопчана наполовина светлосиня ризка.
Копнея да го зърна случайно. Тръпна от страх, че може и да се случи. Изпитвам глупаво щастие, че отново сме в един и същи град. Измъчва ме мисълта за новата му любов.
При все това доскоро пресичаше мислите ми странно рядко, доста за кратко и без да поражда стаен копнеж. Но тогава и аз бях влюбена и Берлин ми напомняше за друг.
Но София е толкова негова. Жарка и нерзабираема. Потна и искаща. Погрешна.

Вървейки по улицата го чувствам на два метра зад мен, пия мента в Билкова и непрекъснато се оглеждам.
Трябва да се махна от тук. Утре сутрин заминавам на язовир.

Ден Втори.

Забавно беше...докато пътувахме на стоп през БГ. Какво многообразие от хора притежава коли и е склонен да качи бедния стопаджия. През говорещото развален бългасрски турче, надуло чалгата за да оглася околния планински пущинак, през псевдо-металягата управител на технополис за Ямбол с обувчиците му за 170 лв.(три пъти го изтъкна, копелето), до моята абсолютна фаворитка Радка от Пловдив със задушното малко фиатче с косми от бяла котна навсякъде, пътуваща за Иракли. Прекрасен човек.

Забавно беше и на язовира....докато не дойдоха всичките около 50 човека. С 5-6 мога да се справя, с 10-12 или дори 20 също, но 50тина ми идват в повече . Народ от цяла България, че и чужбина стекъл се да почете Яската. С тарамбуки и китари, с расти и малки притчици. Стопаджии-нудисти събрали слънчев тен от двумесечно лятно скиталчество.

Respect.
Или иначе казано, край на социалното ми общуване. Безсмислено е да обяснявам. Отдавна съм се примирила, че мозъчето ми работи по начин неразбираем за повечето интелекти.
Но беше хубаво. Да си жив и здрав Яска, от сърце ти го желая.


Ден Трети

Яз-р Цонево. Не съвсем тиха лятна сутрин.
Мария:
- То кво му остава на народа....Освен да се научи да пие ракия и да си я подава ей тъй!
Отпива от мазното двулитрово шише, в което се плацикат 200-300мл огнена течност и подава нататък. Какво друго.