Един студен (но слънчев!) ден в Берлин, във влаковете на U- /S-bahn и в моята глава, която нямаше с какво друго да се занимава освен да фейлетонства

(продължава заглавието): понеже библиотеката се беше оказала затворена за Великден, което доста ще затрудни написването на домашното ми преди седми. Scheiße.


Дървено мостче - като това над Ксилифор. Порутени сгради и стърчащи колони от червена тухла - хм, почти, само че обикновено биват бетонни, панелени. Храсти по поктива на порутена сграда - да, такива съм виждала; има ги по покрива на онази изоставена къща срещу Текила в Търново.
Шарлотенбург, следваща спирка. Би било хубаво да имаме същите влакове да пресичат София в гъста мрежа. Тях нямаМЕ. Типчето от неизвестна националност срещу мен има яке в цветовете на Етър. Шанс да е от Търново? Неее, последните произведени екипи на Етър са сигурно от 1993.
Savignyplatz I like. Ах, дори и в западен Берлин има алтернативна култура - вярно платна окачени културно по стените на перона а не просто наджаткани със спрей. Мрачни и морбидни платна. Надпис "Wir rollen sitzend in den Tod". Nice.
Zoo - тук слизам. Прекачване е U9. Пауза.

ОК, 4 минути до Osloerstrasse. Още малко фейлетон. Дали да си купя кола? А тук беше онова магзинче с не съвем безвкусната чаната с логото на Берлин. Тези за туристи. Дето после се щматкат из София с 5 еврово черно торбе "Ich <3 Berlin" (<3 в червено). Трябваше да я купя за мам тогава, щеше да се радва. Аз бих се мъкнала с нея из Търново през кратките ми пребивавания.
Идва. U9. Einsteigen (bitte! - естествено).
Още 4 спирки и после 2 улички. Там на ъгла на Amrumerstrasse/Foerherstrasse открих вафли Family. Малко стари, ама вкусно родни. И после Оtto. Врата след Alex. Винаги една врата по-нататък. Едната се затваря, отваря се друга. Само че, този път буквално.
Fahrausweisen (bitte!). That done. Сега Otto. Още две спирки.