Прокле ме,
без да знаеш.
сърцето ми се сви от безразличието ти.
Проклинам те,
без да те помня.
Вече далечен от пиедестала ми.
...
Запомни ли кафето си как пия,
Познаваш ли когато зад косата си се крия?
Кога съм тъжна, смела, отегчена,
Разочарована, напрегната или смутена?
Кога са усните ми свити от пренебрежение,
Кога в очите ми чете се удивление?
Понякога съм като роза претенциозна
И чувствам се подред красива или грозна.
Усещаш ли кога нуждая се от топла ласка,
Как не получа ли я, слагам примирено маска.
Кой филм ще ми хареса, що за книга,
Кой спорт, какво червило, значка или пък фиба?
Какъв подарък искам да получа, откъде?
И сърдя ли се казвайки, че всичко е добре?
Това ако е прекалено трудно и подробно
то можеш ли поне да кажеш отговорно
какво към теб изпитвам, когато те прегърна
когато се усмихна, понеже от далеч те зърна.
И без думи прости и идиотски да изричам
съмняваш ли се дали аз все пак те обичам?
Почувства ли ме, позна ли ме, боли ли те по мен?
Да! каза ти
Искрен пламък
който лек ветрец
ще угаси.
...
И още
нощем плача,
и още
нощем ме боли
обичах те
и пак
ще те обичам
и още
пак ще ме боли.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар