Пуст плаж. Златен пясък. Червено слънце над равно море. Лежерни облаци се отправят към хепи енда си в безкрайността на хоризонта.
Някой се размърдва в палатката. Сънени очички се отварят на 2 см. от изгорели гърди. Погледът отлита през вратичката на палатката и се вперва в изгрева на лятното слънце. Над равното море. Посред лежерните облаци.
Изгорелите гърди се размърдват. Погледът на притежателят им също е излетял през веещите се двери на палатковата врата и се е вперил в единственото нещо, което изпълва 50 сантиметровия отвор.
Ръката на притежателя на гърдите бавно гали гърба ми, привличайки ме по-близо.
Това се случи тази сутрин. Как нещата се объркаха дотолкова, че сега да пиша за успокоение на нервите и запазване на разсъдака си на централния чалга плаж на Варна?!?!?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
znaesh li kakuv bokluk si , nadali nqkoga prez cqloto si minalo sum ti go kazval , znaesh li kakuv bokluk si ti .. znaesh li kolko mnogo mi se iska , prosto da moga da pliq vurhu teb , neznaesh nali ..
Съжалявам, че мислиш така. Мислех че съм дала този блог само на приятели.
Публикуване на коментар